Проблематиката за бащинството е решена в Семейния кодекс и в
постоянната съдебна практика на Върховен касационен съд. Според чл.61 от
Семейния кодекс съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през
време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване.
Разглеждаме следния
казус: Р. С. Т. имала сключен брак с Г.П.Н , като същият е бил прекратен с
развод на 09.10.2009г. На 29.12.2009г. е родено детето Б. Г. Т. , като по
силата на презумпцията на закона по чл. 61, ал. 2 от СК, детето било записано с
имената на Г.П.Н. С Г.П.Н
били във фактическа раздяла от началото на м. януари 2009 година. Р.С.Т
от този период е установила интимни отношения с Б., който не спори факта ,че е
биологичен баща на детето и го счита за свое. От това им фактическо съжителство
се родило и детето Б.. От раждането си детето приемало Б. за свой баща, тъй
като същите живеят в едно домакинство. Напротив , Г.П.Н не познавал детето и не се интересувал от
него.
Считам в този казус, че
в изключителен интерес на детето
е да се оспори произхода на Г.П.Н, тъй като детето не би могло да бъде заченато
от него и да се установи произхода на детето от Б, който след процеса би го
припознал, тъй като е биологичен баща на детето.
Процесуално легитимна
да подаде иск за оспорване на
бащинство е майката/ съгл. чл.62, ал.2 от СК/. Този иск може да бъде предявен
до една година от раждане на
детето. А ако този срок е изтекъл, е възможно детето да оспори бащинството
до една година от навършване
на пълнолетие /чл. 62, ал. 4
СК/. Освен това закона допуска и съпругът
на майката да оспори, че е баща на детето,
като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде
предявен до изтичането на една година
от узнаване на раждането.
Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е
родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал
информирано писмено съгласие за извършването й.
При делото за
оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът.
Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и
първия съпруг. Бащинството като факт с правно значение може да се оспорва само
от лицата, посочени по-горе. Искът за оспорване на бащинство има строго личен
характер. В тези съдебни дела не могат да се привличат или встъпват трети лица.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не
е достатъчно доказателство, за да се докаже, че половите контакти между тях са
изключени по начин, че да не може да се зачене дете. Законът изисква
положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпругът. Таково
доказателство може да е изключване на бащинството по медицински показатели. Или
съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова
място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката
на детето.
Надявам се да съм Ви била полезна!
Ако желаете да се свържете с мен за конкретен казус, можете да направите
следното:
2.
Да свържете с мен на моб.: 0895645940 или
0888884389 или
3.
Да ми пишете на iulia.danova@abv.bg