ТЪРГОВСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Търговската несъстоятелност е един от най-сложните и практически значими институти на търговското право. В държавите от френския правен кръг тя е известна  като ‘’фалит’’, в англо-американското право – като ‘’банкрут’’, а по германското търговско право се нарича’’конкурс’’. Първите два термина се използват и от нашето законодателство и практика.

ТН е съдебно производство / ред, процедура/ на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник / по правило търговец/ , който е неплатежоспособен или свръхзадължен.

ТН е едно от основните средства за преструктуриране на икономиката. Другите две средства са преобразуването чрез превръщането от един вид стопански субект / юридическо лице/ в друг вид субект, сливането, вливането, разделянето и отделянето, както и прекратяването с ликвидация на субектите.

 Какво е социалното предназначение на търговската несъстоятелност:

ТН отчита четири интереса:

-         На кредиторите;

-         На длъжника;

-         На неговите работници и служители’

-         На държавата/ публичния интерес/.

Интересите на кредиторите се отчитат и защитават приоритетно в производството по несъстоятелност. Този приоритет намира израз в редица конкретни положения, които се разглеждат в следващите редове.

Интересите на длъжника се отчитат чрез предоставената му възможност сам да иска откриване на производство по несъстоятелност , чрез възможността за оздравяване на неговото предприятие и изключването на някои негови права от масата на несъстоятелността / имуществото, което служи за удовлетворяване на кредиторите/.

Интересите на работниците и служителите основно се отчитат чрез предоставяне на привилегия на техните вземания, при гласуване на плана за оздравяване и възможността за участие в приватизацията на предприятие, за което е открито производство по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност се взема предвид и държавния интерес. Обявяването в НТ са определени стопански субекти може да разстрои функционирането на отрасловите и междуотрасловите връзки в икономиката , поради което тя трябва да се прилага като крайна мярка. От друга страна,ТН внася сигурност и определност в търговския оборот и в правното положение на стопанските субекти / търговците/.

ТН трябва да се разграничава от други подобни институти/ категории/ и преди всичко от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и ликвидацията на стопанските субекти/ търговските дружества и кооперациите/.

Индивидуалното принудително изпълнение започва само по искане на кредитор, а производството по несъстоятелност може да започне по искане на прокурор или самия длъжник /в някои  държави и по искане на прокурор или дори служебно от съда/. За започване на индивидуално принудително изпълнение е необходим изпълнителен лист, а за ТН това не е необходимо, т.е. кредиторите значително са облекчени. Индивидуалното принудително  изпълнение се движи/ развива/ само по инициатива на кредитора,а производството по несъстоятелност се движи от съда и назначения от него синдик.

Ако имате въпроси или конкретен казус със зададената тема, моля свържете се с мен на посочените контакти- Адвокат Юлия Данова; моб. 0895645940; e-mail :iulia.danova@abv.bg !!!