Припознаването
е общ / универсален / способ за установяване на произход и от майката, и от
бащата. Правната му уредба се съдържа в правилата на чл.64-67 СК. С изключение
на:
- отпадане
на нуждата от попечителско съдействие за извършване на припознаване от
непълнолетен припознаващ, навършил 16- годишна възраст /вж. нововъведената разпоредба
на чл.64, ал.2 СК/,
- някои
промени в условията и реда за оспорване на припознаването от другия родител и
от родител и от детето и
-
изоставянето на възможността за оспорване на припознаването от трети лица с
правен интерес, Агенцията за социално подпомагане и прокурора в останалата си
част регламентацията на припознаването показва по същество приемственост с
уредбата по чл.35- 39 отм.СК от 1985г.
За разлика
от зачеването и раждането, припознаването не е биологически факт, т.е. то не
създава произхода, а само го декларира / обявява го, и то считано от момента на
раждането на детето/. Припознаването е само едно от правните средства за
установяване на произхода.
Елемент от
фактическия състав на формата за действителност е достигането на акта за
припознаване до длъжностното лице по гражданско състояние по допустимите от
закона начини . Актът за припознаването е от категорията на адресираните
изявления и достигането му до адресата е елемент от фактическия състав. До
достигането му до този адресат актът за припознаване не произвежда действие.
Актът за припознаване няма да произведе действие, ако бъде подаден до друг
орган / напр. съдебен, ако бъде публично оповестен и т.н.
Припознаването
е един неотменим/ неоттегляем / акт. Щом веднъж е подадено в предвидената от
закона форма и ред, то не може да бъде оттеглено от припознаващия.
Неоттегляемостта
на припознаването не изключва и възможността за неговото унищожаване поради
пороци във волята на припознаващия. Така е , защото припознаването е способ за
установяване на произхода, който се основава изцяло на волята на припознаващия.