Осиновяването е правен
акт , по силата на който между две лица
се създава правно отношение, наподобяващо на това между родител и дете, респ.
на отношение между детето и роднините на рождения родител/ но само при пълното
осиновяване/.
Изключването на какъвто и да е елемент на договаряне и възмездност
при даван е на съгласие за осиновяване е обезпечено и с наказателноправни
санкции. Съгл. чл.182, ал.1 НК, който с цел имотна облага склонява родител чрез
дарение, обещание , заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави
свое дете или да даде съгласие за осиновяването му , се наказва с лишаване от
свобода до една година и с глоба до 2000 лв. Същото наказание се налага и на
онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си , когато
законът го изисква. Наказателна отговорност възниква и за този, който с цел
противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да
осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете , или жена, приемаща да
износи в утробата си дете с цел да го продаде за осиновяване. Такива деяния се
наказват с лишаване от свобода до 2 години и сглоба до 3000лв / арг. чл. 182а,
ал.3 НК/.
Допустимостта на осиновяването е обусловена от спазване на
императивно и изчерпателно изброени в СК материалноправни предпоставки /
условия/, чието формално наличие е условие за законосъобразността /
действителността/ на осиновителния акт,
а тяхното неспазване го опорочава и може да съставлява основание за неговото унищожаване.
Тези условия се делят на:
-
Условия, отнасящи се до осиновявания
-
Условия,
отнасящи се до осиновяващия
Първото условие е свързано с установените от разпоредбите на
чл.77, ал.1 и чл.89, ал.2 СК минимален и максимален възрастов предел за
осиновявания. Като например, при
подаване на молбата за осиновяване осиновяваният трябва да не е навършил 18-
годишна възраст. А едно от изискванията за осиновяващия да е дееспособен. Това
означава осиновяващия да е пълнолетен и непоставен под запрещение. С оглед на
правните си последици осиновяването засяга правното положение не само на
осиновяващия и осиновявания, но и на един по-широк кръг от лица, които се
намират в семейноправни връзки с тях. Така
например., и при двата типа осиновяване/ пълно и непълно/ съпругът на осиновителя
придобива правното положение на ‘’ съпруг
на родителя’’ и за него възниква законно задължение да съдейства на осиновителя при изпълнение на родителските
му задължения по осиновявне / арг. от чл. 122, ал.3 СК/. На свой ред съпругът на осиновявания/ в случай , че
осиновяваното дете е встъпил в брак непълнолетен/ се поставя в положение на
сватовство от първа степен с осиновителя.
За повече въпроси по конкретен казус във връзка с осиновяването моля , свържете се с мен на посочените контакти!
За повече въпроси по конкретен казус във връзка с осиновяването моля , свържете се с мен на посочените контакти!