Размер на издръжката
Няма пречка доброволно родителят който не полага преките грижи за детето да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената. Размерът на определената от съда издръжка обаче зависи единствено от нуждите на издържания и възможностите на издържащия, а не и от заплащаните преди процеса и при други обстоятелства доброволно суми.
По-големите възможности на родителите обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.
Доходите от имущество, влоговете и самото имущество се вземат предвид при определяне на конкретната възможност. Общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му обаче не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката.
Нуждата според СК не само е показател за размера на издръжката, а и основание за възникването на правото на издръжка. Поради това, когато детето получава пенсия, стипендия или е настанено в интернат, полуинтернат с пълна или частична държавна издръжка или във връзка с подготовката му за общественополезна дейност работи и получава трудово възнаграждение и др., тези средства, макар да не се дават от родителите, определят дали детето е нуждаещо се.
Допустимо е споразумение между двамата родители във връзка с плащането на издръжката и размера й, когато то не накърнява интересите на децата.
Намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се счита за основание за изменяване размера на издръжката.
Самият факт на договора сочи, че лицето е имало имущество, което е трансформирано по такъв начин, че издръжката се осигурява. Клаузата за издръжка задължава лицето, което придобива имуществото по силата на алеаторния договор, да я дава постоянно и в пълния размер. В противен случай договорът подлежи на разваляне по чл. 87 ЗЗД.
Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 СК не е неясна, непълна или противоречива и не се нуждае от тълкуване.
Добавката към определената по съдебен ред издръжка не може да се присъди от съда служебно, а само по искане по чл. 143, ал. 4 СК за присъждане на добавка към определена от съда издръжка, което искане може да бъде предявено за съвместно разглеждане в производството за издръжка или в самостоятелно производство, след като размерът на присъдената издръжка е определен с влязло в сила решение.
„Явно несправедливо" е решение за идръжка, когато е неправилно - противоречи на чл. 143 СК.
Изходът от иска за издръжка не е винаги в зависимост от изхода на брачния иск. Налице е основание за присъждане на издръжка, ако дължащият издръжката не е изпълнявал задълженията си по [чл. 143, ал. 2 СК].
Родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие. Тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят.
Неправилно е присъдена издръжка, дължима от бащата за период, през който е установено, че детето е живяло при него. Издръжката представлява средство за задоволяване на жизнени нужди. Тези нужди са били вече задоволени за времето, през което детето е живяло при бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поради което за този период е безпредметна.
Това, че единият родител, въпреки възможностите си, отглежда детето в недобри битови условия, не може да е основание да се търси по-голямо участие на другия родител в издръжката.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.
Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не може да бъде съобразявано при определяне издръжката на малолетното, още повече при липса на доказателства, че бащата плаща издръжка на детето и при формиран от съда извод за изключително ограничени финансови възможности на бащата.
Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля.
Имуществото, притежавано от нуждаещото се от издръжка дете, което не носи доходи, не следва да се взема под внимание при преценката на обстоятелството дали нуждите могат да се задоволят чрез трансформация на това имущество.