сряда, 3 февруари 2016 г.

Вписването на апорт създава презумпция за валидното му извършване

Състав на ВКС посочва, че внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество, представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Приема се, че се касае за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. В Решение № 276 от 12.12.2015 г. по гр. д. № 5496/2014 г. се разяснява, че при вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт, създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като при разглеждане на искането за вписване регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър въз основа на влязло в сила съдебно решение. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд и за заличаване на вписаното обстоятелство е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.