вторник, 19 януари 2016 г.

Не може да има съчетание между наказателна и административна отговорност при хулиганство

Влязло в сила решение на районен съд, постановено по реда, предвиден в Указа за борба с дребното хулиганство, е законна пречка за съдене на виновния за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от НК. Това постановява Върховният касационен съд, тълкувайки българското законодателство във връзка с чл. 4 – забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание, от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и принципа ne bis in idem. Обратната хипотеза e съд, разглеждащ обвинение за престъпление по чл. 325 от НК, да изпрати делото на органа по чл. 4 от УБДХ, когато оправдае подсъдимия, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение. Районният съдия разглежда дали има престъпление и извършено ли е виновно, като не е ограничен от преценката на другия съдебен състав. Следователно, производството по УБДХ се явява второ по ред за същото деяние срещу същия деец, поради което провеждането му е незаконосъобразно. С оглед на това, Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на ОСНК на ВКС приема, че във всички случаи е недопустимо съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по НК, да наложи на подсъдимия административно наказание, когато го оправдае по обвинението, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение. В допълнение, ВКС поддържа, че деецът не следва да носи и наказателна, и админстративнонаказателна отговорност, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита, защото отговорността му не може да бъде ангажирана в две отделни процедури с две отделни наказания, а и законът не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство. Деецът следва да понесе само едната отговорност – за това правонарушение, за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт.