Задължението на работодателя да заплати незабавно трудовото възнаграждение на наетия от него работник съществува още от времето на Стария завет ("Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта." Левит, 19:13; "Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници - с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му", Иеремия, 22:13).
Дължимите суми за възнаграждение по трудово правоотношение могат да се основават само на договорено между страните или по силата на императивна правна норма. Всички други суми, които не са от посочения характер и подлежат на преценка от страна на този който ги определя, не представляват задължения по правоотношението.
Удръжка от трудовото възнаграждение по чл. 272 от Кодекса на труда е налице, когато работодателят не изплаща част от уговорената сума или част от сумата, определена по уговорения от страните начин.
Осигуряването на работниците и служителите, които добросъвестно са изпълнявали своите трудови задължения, но не са получили дължимото насрещно добросъвестно изпълнение от работодателя на неговото задължение да заплати трудово възнаграждение поне в гарантирания от Кодекса на труда минимален размер, не се прекратява.
Равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност.
Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 КТ на работниците, които работят в среда, свързана с вредни за здравето последици, работодателят дължи безплатна предпазна храна, целта на което е да се неутрализират в максимална степен тези вредни за здравето на хората последици. Следователно тази храна е за сметка на работодателя и законодателят е имал предвид получаването й от работниците и служителите в натура. Нещо повече изрично в ал. 3 на същата правна норма е предвидено, че се забранява заплащането в паричната й равностойност на тази храна, вместо даването й в натура.
Изискването за уговаряне заплащането на допълнително трудово възнаграждение за заместването от страните по трудовото правоотношение, съответства на характера на трудовото правоотношение, основната част от съдържанието на което е договорната. Тази част на трудовия договор се определя от волята на страните и от постигнатото между тях съгласие и представлява един от елементите на минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор.
Задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя е изразено с разпоредбите на чл. 128, чл. 245 и чл. 270 КТ така: "Работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение на работника или служителя в установените с чл. 270, ал. 2 КТ срокове, ако между тях не е уговорено друго, което при добросъвестно изпълнение на трудовите възнаграждения не може да бъде по-малко от 60 на сто от брутното на работника или служителя трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната".
Инспекторът в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", както и посочените в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на тази агенция други длъжностни лица, са контролни органи по изпълнението на задължението на работодателя към работника или служителя за изплащане на трудовото му възнаграждение.
Неизпълнението на задължението на работодателя да изплати трудовото вънаграждение на работника или служителя във времето на Стария завет е било грях (постъпка, насочена против волята на Бога), а днес е нарушение на трудовото законодателство, за чието предотвратяване и преустановяване контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания (принудителни - превантивни или преустановителни - административни мерки).
Съгласно чл. 267, ал. 1 КТ, за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. За да възникне основание за работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за времето на престоя, който не е по вина на работника или служителя, следва съответният работник или служител да се е намирал на работното си място през времето на престоя.
Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл.124 и чл.125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл.128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл.266 ал.1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл.267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл.268 ал.3 КТ/.
Когато работникът или служителят е с ненормиран работен ден, допустимо само за подневното изчисляване на работното време - чл. 142, ал. 3 КТ, трудово възнаграждение за извънреден труд се заплаща още и за положения в дните на седмичната почивка.
За всеки отделен месец работникът или служителят получава договореното в трудовия договор възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.
При нормирания работен ден, освен в посочените случаи на официални празници и извънреден труд в почивни дни, се заплаща и за положения в работните дни извънреден труд според уговореното, но не по-малко от 50 на сто /чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ/ и други.
