• детето е незаконно отведено в чужбина от родителя, който не упражнява
изключителни родителски права върху него, като го отвлича от неговото
обичайно местопребиваване;
• родителят, който не упражнява изключителни родителски права
върху детето, не връща детето обратно в страната му на обичайно
местопребиваване, в нарушение на правото на упражняване на
родителски права или правото на лични отношения с детето.
б. Международно и европейско право по проблемите на
международното отвличане на деца
За борба с все по-широко разпространяващото се явление на международно
отвличане на деца са приети следните международни конвенции:
• Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца (Хага, 25 октомври 1980 г.): тази конвенция предвижда
възможността родител, чието дете е било отвлечено, да подаде молба за
връщане на детето (например, когато един от родителите отвлече или
задържи незаконно детето в друга държава) или за възстановяване на
правото на лични отношения с детето. Целта е детето да бъде предпазено
от откъсване от средата му в резултат на отвеждането или невръщането
му в страната на обичайното му местопребиваване.
• Регламент Брюксел IIа (ЕО) №2201/2003 от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност: регламентът определя, във връзка с отвличането на
деца, изпълняемостта на съдебните решения, постановени в страната
на обичайно местопребиваване на детето. Освен това, регламентът не
предвижда декларация за изпълняемост на решенията на органите на
държава членка във връзка с правото на лични отношения с детето.
• Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на
детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.: тя представлява най-
цялостния инструмент за защита и насърчаване на правата на детето.
www.адвокатварна.bg