Посегателствата срещу деца са проблем от световен мащаб. Като поддържа това виждане, авторът изяснява, че съществуват много начини, по които може да се въздейства негативно върху децата и това да се отрази на пълноценното им физическо и психическо израстване. Следва да се има предвид, че, съгласно Конвенцията за правата на детето, за дете се счита всяко лице под 18 – годишна възраст. Като примери за насилие върху деца се посочват физическите посегателства над деца, сексуалните престъпления и експлоатация, използване на деца във въоръжени конфликти и експлоатация на детски труд. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че в различните държави се проявяват различни форми на насилие над деца, обусловени от различните култури и бит, а дори някои форми на насилие не се приемат за такива. Едва в последните десетилетия започва да се обръща по-голямо внимание на насилието в семейството и в различните образователни институции, които децата посещават. За да се избегне или намали посегателството срещу деца, ЕС води целенасочена политика като ежегодно предлага резолюция „Правата на детето” и призовава всички държави да подпишат и изпълняват Конвенцията за правата на детето на ООН. Много са и международните актове за защита на детето, част от които са ратифицирани от всички държави – членки на ЕС. Основополагаща е ролята на Конвенцията за правата на детето от 1989 г., приета от Организацията на обединените нации. Тя постановява, че всички деца са равни и имат право да упражняват правата си на оцеляване, развитие, участие и защита. Особено внимание заслужава и Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на отвличането на деца от 1980 г., с която се цели да се защитят децата от международното отвличане и задържане чрез създаване на процедура за незабавното им връщане. Конвенцията е ратифицирана от всички държави – членки на ЕС.
Разглежданият проблем съществува и в България, като втората част от изложението се занимава именно с това. Посочва се, че по официална статистика годишно се регистрират приблизително 1 800 случая на насилие върху деца, като се предполага, че това не е реалният им брой, тъй като много от случаите остават неразкрити. На национално ниво Законът за закрила на детето урежда три основни мерки за закрила на детето – в семейна среда, полицейска закрила и специализирана закрила на деца на обществени места. В борбата с насилието срещу деца, усилията на правителството се подпомагат от УНИЦЕФ. Организацията подкрепя държавните органи от една страна, но развива дейността си и на регионално равнище, като оказва подкрепа на общинските власти за създаването и приемането на нови подходи за закрила на децата.
