Всички модерни кодификации в Европа дефинират договора като постигане на съгласие.
Легалната дефиниция на договора се съдържа в чл.8, ал.1 ЗЗД.
Първо, договорът е сделка, а като всяка сделка той представлява волеизявление, насочено към определени правни последици, желани и определени по съдържание от самото волеизявление.
Целта на договора е възникване, изменение или прекратяване на гражданско-правни отношения, т.е. договорът е волеизявление с частно- правни последици.
Второ, договорът е съглашение, съгласие, което се постига като еднаквите по съдържание, но насрещни по насоченост и адресирани към другата страна волеизявления трябва да съвпадат, да се покриват за да се смята договора за сключен.
Трето, договорът е двустранна сделка и с това той се различава от завещанието или отказа от наследство. В договора участват най-малко две лица. Не е възможно договаряне сам със себе си. Но той може да бъде сключен и между повече от две лица /напр. договорът за дружество/.
Четвърто, договорът служи за задоволяване на лични интереси, на интересите на тези, които го сключват и не трябва да противоречи на интересите на обществото.
Пето, договорът трябва да има основание. Без основание той е нищожен-изрично чл.26,ал.2 ЗЗД.